Хотнишкото златно съкровище

Най-старите златни съкровища в света - V хилядолетие преди Христос

Селищната могила край с. Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали единия край на могилата и открили грънци и каменни сечива. За находката е уведомен регионалния музей във Велико Търново.

След първоначалните разкопки в района на с. Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата.

Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък.През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1, 5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята.

Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала - 23, 5 карата чисто природно злато.

От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.

Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. изработила златните накити открити в с. Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.